Данъчните могат да проверяват не само фирмите, но и обикновените граждани. За разлика от търговските дружества обаче обикновеният данъкоплатец не ползва услуги на консултанти и не знае как да реагира когато го „поканят“ в НАП и му изискват купища документи.

По-долу е препечатана статия от в-к Капитал, която може да Ви бъде полезна в случай, че служителите на НАП се опитат да Ви изненадат. Защото четенето на данъчни закони(които са освен обемни, също и пълни с терминология и препратки) в последния момент, наистина е лишено от смисъл.

И все пак не се придържайте напълно към написаното в препечатаната статия – при необходимост се обърнете към консултант.

—————————————————————————————————————

Винаги готов за данъчните

Всяка година данъчните проверяват между 1500 и 1800 физически лица. Вероятността да сте сред тях математически не е голяма, но тъй като няма критерии за подбор, срещата ви със служители на Националната агенция за приходите (НАП) не е невъзможна. За да мине по-гладко, може да сте подготвени, трупайки архив. Най-вече като пазите куп документи за последните поне шест години. Началото може да бъде поставено сега – като подавате годишната си декларация за доходите до 30 април, оставете в архива си копие от нея, както и от служебните си бележки.
За да приключи по-безболезнено срещата с данъчните органи е необходимо да си пазите всяко писмено доказателство за доход или разход – например банкови извлечения. При проверките обяснения за получени пари на ръка от приятели и познати, печалби от хазарт, дългогодишни спестявания „в буркан“ без никакви писмени доказателства няма да свършат работа. При ревизия данъкоплатецът трябва да докаже, че не дължи търсените от НАП данъци, тоест всеки е „виновен до доказване на противното“.

Кога могат да ви проверят

Абсолютно всеки може да стане обект на административни производства. Органът по приходите може да реши да пристъпи към проверка и ревизия при липса на данъчна декларация за тази година, при попадане в някоя извадка за наблюдение, при искане  за връщане на надвзети суми, в случаи на данъчни облекчения, при използвани неистински документи или такива с невярно съдържание, при подаден сигнал от друго лице за укриване на доходи, при преценка, че декларираните доходи не отговарят на имущественото и финансовото състояние на лицето за дадения период, и т.н. Ако сте собственик на фирма, в която сте внасяли често големи суми, за да не излезе касата на минус за определения период, вероятността данъчните да ви направят ревизия и като физическо лице е голяма. По данни на НАП броят на проверяваните физически лица е почти постоянен всяка година.

Започва се с данъчна проверка, при която могат да се установят факти и обстоятелства. При този пръв поглед данъчните по-скоро оглеждат ситуацията и търсят има ли разминаване между доходи и разходи, но в този етап не се стига до определяне на задължения за данъци или осигуровки.

По време на проверката се сравняват данните от информационни бази на различни институции с декларираните доходи. На практика данъчните могат да видят всеки регистриран имот, движимо имущество, банкови сметки, превозни средства, платени сметки, жилищни разходи и т.н. Ако сте купили каквото и да било с фактура, на която фигурира вашето ЕГН, тези покупки също излизат в системата и може да ви бъде искано обяснение за произхода на парите, с които сте ги направили. При несъответствие между декларирани доходи и разходи се преминава към ревизия.

Какво ви трябва при ревизия

При ревизия, за да бъдете максимално подготвени, се препоръчва да си пазите:
- копия от всички данъчни декларации, които сте подали през изминалите години
- всички служебни бележки от предишни работодатели и възложители
- копия от банкови извлечения
- документи за притежаваното движимо и недвижимо имущество и сделки с него
- документи за финансови активи (дялове, акции, разпределение на печалбата и дивиденти, банкови извлечения и др.)
- документи за вземания от трети лица (при обезщетения от застрахователи, съвместна дейност, от наематели, подотчетни лица, вземания по лихви и др.)
- договори за заеми (дадени и получени)
- документи за пътувания в чужбина (бележки за получени и изхарчени суми по време на командировки, билети, хотелски регистрации, обмен на валута)
- документи за разходи за издръжка (фактури, сметки за вода, електричество, отопление и т.н.). По отношение на ежедневните разходи, за които трудно се намират бележки, данъчните използват статистиката на НСИ за издръжка на домакинствата за съответния период.
- документи за получени доходи (трудови договори, граждански договори, авторски договори, получени еднократни плащания по различни поръчки, доходи от земеделие).

Доходите, получени от чужбина, също се декларират, дори и когато данъци за тях не се плащат в България, а в съответната чужда държава.
Най-лесно се доказват доходи от трудов договор, тъй като дори и да сте напуснали старо работно място и не откривате работодателя, в трудовата ви книжка фигурират необходимите данни за размера на заплатата ви. При получени странични доходи обаче е малко по-трудно. Необходимо е да потърсите документи от всичките си възложители, било то работодатели или трети лица.
Ревизията се прави за вече изтекъл данъчен период в срок от три месеца, считано от датата на връчването на заповедта за възлагане на такава, като евентуално срокът може да се удължи до максимум три години с решение на директора на НАП в зависимост от сложността на конкретния случай.

Какви са особеностите при спестявания и заеми

Данъчните органи признават единствено писмени документи, които да удостоверяват вашите спестявания. Ако парите са били на депозит в банка или в държавни ценни книжа, при представянето на съответния документ ще ви бъдат признати. Ако сте спестявали дълги години в буркан обаче, няма да можете да го докажете. Сумите, получени на ръка от близки и приятели и без бележка, също са почти невъзможни за доказване. При взети подаръци или дарения евентуално бихте могли да се застраховате с договор за дарение. Тогава обаче е възможно данъчните да проверят дарителя.
По-особени случаи са също сумите, получени от хазарт, земеделска продукция, заеми. Дори да не се облагат с данък, доходите от земеделска дейност (било от рента, аренда или продажба) трябва да се декларират и да имате документ, който да ги удостоверява. Например освен документа за собственост върху земята може да добавите договори за наем на търговска площ и от продажбата на стоката на даден търговец. Същото важи и за заемите. Декларирането на получените и отдадени заеми е задължително. Изключение правят получените заеми от банки. Ако при ревизия се опитате да оправдаете някое несъответствие между приходи и разходи с получен заем (какъвто не сте декларирали предварително в декларацията си), ще получите санкция в размер 10% от заема заради укриване, коментира данъчен консултант.

Какви са санкциите

Ако при ревизия не успеете да докажете откъде се е получила разликата между стойността на имуществото, което сте придобили, и декларираните ви доходи, се съставя ревизионен акт и тази разлика се облага с 10% данък върху доходите и допълнително се начисляват лихви. Ревизионният акт може да се обжалва в рамките на 14 дни чрез съответната териториална дирекция на НАП до директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“. Неговото решение подлежи на обжалване по съдебен ред пред административен съд отново в 14-дневен срок. Съответно, решението на първа инстанция може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд до 14 дни.
Нарушения като неподаването на данъчна декларация, записването на невярна информация в нея, неплащането на данъци се установяват с акт на органа по приходите (НАП). Въз основа на този акт изпълнителният директор на НАП или оправомощено от него длъжностно лице издават наказателно постановление, с което се налагат глоби (за физическите лица) или имуществени санкции (за юридическите лица) в различни размери в зависимост от конкретния случай. Ако обаче укритите данъци са в големи размери, се носи и наказателна отговорност. За голям размер се считат суми над 3 хил. лв., а особено големи размери – 12 хил. лв.

по материали от вестник „Капитал“