На 19.11.2015 г. депутатът Георги Кадиев внесе проект за промяна в Кодекса на труда. Единственото, което се предлага е платеният отпуск да се увеличи от 20 на 25 работни дни годишно.
Още същият ден отделни представители на синдикатите изразиха доста прибързано одобрение за предложението. От някои работодателски организации не закъсняха стандартните критики.

В случая прибързаните изказвания и на двете противоположни страни наистина са погрешни – в смисъл, че това или е театър или наистина е необмислено говорене.

Като цяло идеята звучи добре – поне за тези работещи, които не ползват повече от минимално предвидените по закон 20 работни дни платен годишен отпуск.
Но има и много категории работници или служители, които ползват по-висок по размер отпуск, като за тях това увеличение ограничава предимството им, в сравнение с останалите.
Предложението не е в интерес и на национално представителните синдикати – каквито са КНСБ и „Подкрепа“. Причината е, че техните членове масово ползват по-продължителен платен годишен отпуск, благодарение на подписани Колективни трудови договори – например в сектори като енергетика, добивна индустрия, металургия и др. А предложението на Кадиев и спрямо тях предполага ограничаване на подобна „привилегия“.
Има и редица други подробности, които трябва да се съобразят с ползването на допълнителни отпуски в Кодекса на труда.

Но по-какъв начин се възприема възпросното предложение за по-продължителен основен платен годишен отпуск, все пак е въпрос на преценка на самите заинтересовани.

Що се отнася до мотивите на законопроекта – вижте ги в цялост на този линк -http://parliament.bg/bills/43/554-01-180.pdf.

Те съдържат само избирателен набор от статистика, какви са отпуските в някои други страни и какъв е стреса от работата в България. Макар на всеки да е ясно, че причините за стреса са далеч по сложни и не се решават единствено с инцидентни предложения за повече платени отпуски.