В брой 94 на “Държавен вестник” са обнародвани изменения и допълненения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Вече е видно, че всяка следваща промяна на данъчното законодателство следва абсурдната логика на банковите закони в България – т.е. вместо възможности за развитие, се разширява кръгът на отговорните за чужди задължения лица. Така данъчната админсистрация, по аналогия с търговските банки, вече има повече лостове да заплашва’ по лично усмотрение на някой чиновник, почти неограничен кръг ръководители на търговски дружества за вероятни задължения на самите дружества. За всеки е ясно’ че подобни законови промени няма да увеличат събираемостта на данъците. Дали обаче няма да увеличи корупцията сред данъчната администрация е отделен въпрос.

За какво става дума:

С промяната на чл. 19 от ДОПК се разширява отговорността за несъбраните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Освен задълженото лице, член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник, както и всяко друго упълномощено лице, осъществявало дейност по управление на задължено юридическо лице, в случаите, когато е укрило факти и обстоятелства, подлежащи на обявяване пред органите по приходите и в следствие на това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски ще отговаря за несъбраното задължение.
Съгласно промените Българската народна банка ще създаде и поддържа електронна информационна система за номерата на банковите сметки, техните титуляри и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, както и за лицата, наематели на сейфове в банки. Достъп до информация от системата ще имат органите на съдебната власт, Главна дирекция „Национална полиция“ и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на МВР, Държавна агенция „Национална сигурност“, Националната агенция за приходите и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.