Когато работите по трудов договор, получаваното възнаграждение се облага с авансов данък, който се определя , декларира и внася от работодателя ежемесечно.

Нормативно авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения е регламентирано в чл. 42, чл. 45, ал. 2, 6 и 8, чл. 65, ал. 11, чл. 66, ал. 1, чл. 81, чл. 81а, § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби и § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДДФЛ.

Как се определя дължимият авансов данък?

Според чл.42 ал.1 авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Тя от своя страна се изчислява като облагаемият доход (по чл. 24 от ЗДДФЛ ), начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване или за задължително осигуряване в чужбина.

Преди да бъде калкулиран дължимият данък, месечната данъна основа трябва да бъде намалена и със съответните данъчни облекчения (ако има такива) – за намалена работоспособност по чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ и за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ , когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение.

Размерът на авансовия данък се определя като намалената по реда на чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ месечна данъчна основа се умножи по данъчна ставка от 10%, а за доходите, придобити като морско лице – по данъчна ставка 1%.

От приходната агенция припомнят, че авансовият данък се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец.

Няколко специални правила при определяне и внасяне на авансовия данък за доходите от трудови правоотношения

Когато през съответния месец са направени само частични плащания за този или за друг месец, работодателят внася данък, определен върху брутния размер на сумата от частичните плащания (чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ).
Внесеният от работодателя данък, определен по този специален ред, не се удържа от частичното плащане, а се приспада от удържания от лицето данък при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец (чл. 42, ал.7 от ЗДДФЛ).
Според текста на ал.8 към същия член правилата на чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ не се прилага за частични плащания за съответния месец, когато пълният размер на начислените от работодателя доходи от трудово правоотношение за този месец е изплатен до 25-то число на следващия месец.

Как и кога се внася дължимият авансов данък?

Работодателят трябва да внесе авансовя данък до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е удържан или през

който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6. Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода. (чл. 66, ал. 1 от ЗДДФЛ).

За да удостовери изплатения облагаем доход и удържания авансов данък, работодателят издава на работника служебна бележка по образец, когато:

трудовото правоотношение е прекратено през течение на годината – в тези случаи, съгласно чл. 45, ал. 6, т. 1 от ЗДДФЛ, срокът за издаването/предоставянето на служебната бележка е до един месец от датата на последното плащане по правоотношението, но не по-късно от 31 декември на данъчната година;
доходът е от правоотношение по § 1, т. 26, буква „и“ от Допълнителните разпоредби – в тези случаи, съгласно чл. 45, ал. 6, т. 2 от ЗДДФЛ, срокът за издаването/предоставянето на служебната бележка е до 10 януари на следващата година;
не е работодател по основното трудово правоотношение към 31 декември на данъчната година – това обстоятелство се установява с писмена декларация, предоставена от работника/служителя. В тези случаи, съгласно чл. 45, ал. 6, т. 2 от ЗДДФЛ, срокът за издаването/предоставянето на служебната бележка е до 10 януари на следващата година.
Съгласно чл. 45, ал. 9 на ЗДДФЛ, служебната бележка следва да се предостави на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице.

Важно

Административнонаказателните разпоредби (чл. 81 и чл. 81а от ЗДДФЛ) предвиждат финансови и имуществени санкции при нарушения, свързани с неудържане и невнасяне на авансовия данък за доходите от трудови правоотношения. С глоба до 1000 лв. може да бъде наказано лице – платец на доход, което е задължено, не удържи или не внесе в срок данък. За неиздаването на служебната бележка по чл. 45, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗДДФЛ санкцията е в размер до 250 лв. За нарушения, извършени за повече от едно физическо лице, глобата се налага поотделно за всяко от тях.

Източник: НАП