Каква е правната уредба за личния фалит в страните от ЕС и САЩ

По-голяма защита на потребителите, ограничаване на правомощията на кредиторите, шанс за „нов старт в живота“, стимулиране на ново потребление. Това са различни аспекти на законите за обявяване на физически лица в неплатежоспособност, известни и с наименованието „личен фалит“. Скорошното предложение за въвеждане на Закон за защита при свръхзадъженост на физическите лица и у нас отваря темата за нуждата от такъв тип нормативен акт, приложението му, целите, които си поставя, и резултатите, които иска да постигне.

Сред заложените от вносителите на политическата партия мерки например е свръхзадължените граждани да могат да се освобождават от дълговете си за срок от 3 години, но при определени условия. Едно от тях е длъжникът да докаже, че с осребряване на имуществото си и „разумно очакваните доходи“ за следващите три години, е невъзможно да погаси задълженията си.

Длъжникът трябва да е добросъвестен и да не е изпаднал в свърхзадлъжнялост в резултат на извършено умишлено престъпление. Преценка дали длъжникът ще има право на защита от кредиторите ще има районният съд по адресната регистрация на длъжниците. Законът обяснява какво представлява свръхзадлъжнялостта на физическите лица, а именно – когато задълженията надвишават с 1/3 имуществото и „разумно очакваните доходи“ на длъжника, за които обаче няма конкретно определение.

Законопроектът тепърва ще се обсъжда от заинтересованите страни, които са най-вече граждани, търговци, банки. Възможно е проектът да претърпи промени, тъй като реалното обсъждане не е започнало. Актът трябва да получи одобрението най-малко на две парламентарни комисии – правна и финансова – преди да бъде гласуван от Народното събрание.

Темата за подобен закон, чиято нужда се дискутира вече няколко години, изисква да се извърши сравнение най-вече с европейските практики, но и с по-големия опит на Съединените щати. Отговорите на въпросите от рода на тези как дадено лице може да получи опрощаване на задълженията, ще му бъде ли отнето цялото имущество, и като цяло – кога едно лице може да бъде обявено за „фалирало“, са от изключително значение за конструирането на българския закон. Той трябва да бъде съобразен както с развитието на съдебната система, състоянието на банковия сектор и на пазара на труда и най-вече – качеството на банковите активи, търсенето на кредит и толерирането на отговорното кредитиране.

Съобразяването с данните за дела на лошите и преструктурирани кредити и извършените от банките обезценки би могло да даде представа за тях. Към края на декември 2014 г. делът на лошите и преструктурирани кредити от общия кредитен портфейл на банките се понижава до 24% от 24,6%, колкото бе преди година. През 2014 г. пък делът на обезценката към общите активи на банковата система възлиза на 1,35% при 1,24% през 2013 г., но и при ниво от 1,68% през 2011 г., например.

С други думи – ако очакванията са, че делът на лошите заеми и обезценките ще растат, то и кредиторите, и длъжниците може би ще се възползват по-пълноценно от новия закон. Същото важи и при прогнози за висока кредитна активност и нарастване на безработицата, например, които имат значение за приложението на закона в редица страни. Но какво всъщност е самото приложение.

Сравнявайки правните режими за обявяване на физически лица в несъстоятелност на САЩ и няколко страни от Европа, Центърът за изследване на европейските политики в Брюксел (Center for European Policy Studies, или CEPS) наблюдава редица различия. В САЩ подходът по-скоро е насочен към потребителите. Процедурите там не са толкова строги и дълги. При определени обстоятелства физическите лица могат да бъдат освободени от задължението да плащат дълговете си само в рамките на няколко месеца.

На Стария континент регулациите, касаещи несъстоятелността, дават предимство на кредиторите. Законите в някои държави дават възможност за възстановяване на по-голяма част от вземанията често чрез по-строги изисквания и по-дълъг период на добро поведение от страна на потребителите. Ирландия е пример за държава, чието законодателство предвижда 12-годишен изчаквателен период преди лицето да бъде освободено от задълженията си.

И двата правни подхода имат както своите предимства, така и своите недостатъци. Докато кредиторите имат повече правомощия за възстановяване на неизплатените им заеми в Европа, в САЩ те могат да бъдат принудени да отпишат огромни суми от балансите си, когато на все повече кредитополучатели им биват опрощавани задълженията.

Същевременно потребителите могат да определят за по-добро американското законодателство, което им позволява да се отърват от дълговете си бързо, като по този начин се стимулира ново потребление.

Законите за несъстоятелността са от ключово значение в контекста на финансовата криза от 2008 г., тъй като те определят как може да бъде отменен потребителският дълг, което представлява допълнителна загуба за кредиторите. Ето защо важен въпрос е да се определят възможните ефекти и последици от различните процедури по фалит.

Практиката в САЩ

Законодателството за обявяване на лице в несъстоятелност в САЩ определено е ориентирано към потребителите. Веднъж стартирало, производството по несъстоятелност защитава потребителите по няколко начина, например, чрез високи изисквания за освобождаване, но които им позволяват да запазят голям дял от имуществото си.

В различните страни законите, описващи процедурите по несъстоятелност, носят различни наименования. Например, фалитът на физически и юридически лица в САЩ се регулира от федералния закон по силата на Кодекса на несъстоятелността (US Bankruptcy Code). Основните цели на закона са, първо, да дадат на честен длъжник „ново начало“ в живота, освобождавайки го от по-голямата част от задълженията му и второ – да изплати дължимото на кредиторите в определен ред и то до такава степен, че длъжникът да разполага с достатъчно активи, за да извършва разплащания. Уреждането на двете цели определено отразява интересите на длъжника.

Регулацията на несъстоятелността се извършва на федерално ниво, докато изключенията могат да бъдат регулирани както на федерално, така и на щатско ниво. Всички щати позволяват на длъжниците да запазят част или цялото си основно жилище. Стойностите, до които длъжниците могат да отговарят пред кредиторите си, варират в зависимост от щата. Това означава, че в зависимост от щата и кредиторите ще могат да възстановят различна част от отпуснатия от тях кредит. Тъй като може да се наложи банките да отпишат различни суми (и понякога високи), то те могат да бъдат принудени да повишат лихвените проценти по кредитите в зависимост от разходите по тях и възможността да предявяват претенции.

Много вероятно е самите потребители да подадат заявление за обявяване в несъстоятелност и да поискат отмяна на дълговете им, ако знаят, че ще запазят голяма част от активите си. Това се получава заради съществуващите изключения, които карат хората да се възползват от всяка благоприятна възможност.

Разбира се, процедурите за обявяване на физическо лице в несъстоятелност могат да предизвикат морален риск, тъй като длъжникът може да подхожда с небрежност към договора за кредит, защото той няма да се притеснява от това, че ще изгуби имота си, ако изпадне в неплатежоспособност.

Американското законодателство дава възможност на длъжниците да получат опрощаване на задълженията до 4 месеца, ако нямат имот, който да им бъде отнет. В този случай длъжникът може да отнесе глоба. Освен това щатските закони предвиждат длъжникът да запази голяма част от имуществото си, но кредиторът да не го освободи незабавно от задълженията му. Вместо това се извършва реорганизация на дълга с цел сключването на нов погасителен план. По силата на споразумението длъжник погасява дължимото в период от 3 до 5 години в зависимост от размера на месечния му доход, като остатъкът от дълга може да се опрости след края на погасителния план.

Един от факторите, който е от огромно значение за фалитите, е безработицата. Тя се определя като една от основните причини, поради които хората подават заявления за обявяване в несъстоятелност. В САЩ освен безработицата сред причините са болест и семейна раздяла (развод).

Практиката във Великобритания

Изследванията върху практиката за обявяване на физически лица в несъстоятелност в Европа не са толкова богати в сравнение с тези за САЩ. Въпреки това могат да се наблюдават сходни тенденции и причини за фалитите на физически лица. Сред страните в Европа законодателството на Великобритания прилича до голяма степен на американското, но въпреки това британското е по-стриктно от него, смятат от CEPS.

Законът за несъстоятелността и правилата по несъстоятелността регулират фалитите на физически и юридически лица във Великобритания от 1986 г. насам. Различни параграфи от текстовете са модифицирани през 2002 г., като най-важната промяна е продължителността на периода на т.нар. „добро поведение“ преди пълното освобождаване от задълженията. Срокът бе съкратен от 3 години на 12 месеца в полза на потребителите.

В Англия и Уелс всеки длъжник или кредитор може да подаде заявление за фалит, ако длъжникът не може да осъществява плащанията. Щом съдът реши да издаде заповед за обявяване в несъстоятелност на даден длъжник неговите активи се прехвърлят на попечител. Имотите, които могат да бъдат освободени, са ограничени до тези, които се използват от длъжника за работа или за живеене, докато всички други активи, включително и самото жилище, трябва да бъдат предадени за ликвидация.

Британските заемополучатели определено не извличат ползи от същата защита на длъжниците в САЩ, защото за тях е много по-вероятно да изгубят даден имот или други активи, чиято стойност може да удовлетвори кредитора.

След една година длъжникът автоматично се освобождава от задълженията си с няколко изключения като например погасяване на съдебни разноски или студентски кредит. Не е нужно друго съдебно решение щом изтече 12-месечният срок. Дълговото облекчение може да настъпи дори и по-рано.

В Ирландия потребителите могат да бъдат в състояние на банкрут завинаги

Ирландия е една от европейските страни с по-скоро строго законодателство от гледна точка на потребителите особено в сравнение със съседна Великобритания. Регулациите върху несъстоятелността датират от 1988-1989 г. и от тогава не са претърпели съществени промени.

Всеки длъжник може да подаде заявление за обявяване в банкрут пред Висшия съд. Кредиторите също могат да направят това, ако длъжникът не е извършвал плащания през последните 3 месеца. Както и във Великобритания – щом съдът издаде решение цялото имущество на длъжника, включително и фамилния имот, се прехвърлят на попечител, който ликвидира активите в полза на кредиторите.

Веднъж фалирал длъжникът остава в това състояние, докато Висшият съд не реши да опрости задълженията, тъй като ирландското законодателство не предвижда автоматично освобождаване. Това би се случило, ако бъдат изпълнени определени условия, например, ако всичко дължимо бъде върнато на кредиторите или след изтичането на 12-годишния период на добро поведение.

Всички тези изисквания затрудняват и натоварват тежко потребителите. Често длъжниците опитват да постигнат дългови споразумения с кредиторите си с цел да избегнат официален фалит. Броят на обявените физически лица в Ирландия обаче е малък, което може би е изненадващо, имайки предвид спукването на имотния балон в страната по време на кризата, които причини огромни щети.

Въпреки че ирландското законодателство определено дава предимство на кредиторите и представлява сериозна тежест за длъжниците, изискванията са такива, че да окуражават длъжниците и кредиторите да намерят решение на дълговите проблеми. Предоговарянето на кредита също е от значение.

Германия – не дължиш нищо след 6 години

Клаузите на германското законодателство могат да се поставят някъде между тези на Великобритания и Ирландия. Законът, носещ името Insolvenzordnung (The German Insolvency Regulation), влиза в сила от 1 януари 1999 г. и покрива фалити на фирми и домакинства. Целта му е да бъде удовлетворен първо кредиторът, като същевременно обаче се дава възможност на длъжника да се възстанови от фалита. За потребителите основната промяна и най-важната полза е въвеждането на възможността оставащите задължения да бъдат опростени след определен период на добро поведение. Всеки длъжник може да поиска обявяване в несъстоятелност, ако вече е или е на път да бъде.

Процедурите в Германия преминават през три фази. Първо, задължение за извънсъдебно споразумение между длъжника и кредитора, второ – съдебна фаза, и трето – възможност за стартиране на период на добро поведение, което да приключи с опрощаване на дълговете.

Първата фаза е задължителна. Ако по време и на втората не се постигне споразумение, длъжникът подава искане пред съда. Ако съдът реши, длъжникът трябва да изпълни няколко условия през шестте години на добро поведение. През този период значителен размер от дохода на длъжника се прехвърля на попечител, който го предава на кредиторите. Имуществото също може да бъде отнето. В края на шестата година съдът решава дали ще бъде опростен дългът, а такова опрощаване е възможност веднъж на всеки 10 години.

Практиката във Франция

Някои аспекти от процедурите във Франция са сравними с германските, като например опита за постигане на извънсъдебно споразумение, както и напълно опрощаване на дълговете след определен период на добро поведение. Законодателството действа от 1989 г. чрез модификация на т.нар. Code de la consommation. Нормативният акт е модифициран няколко пъти с цел предоставянето на по-добра защита на потребителите, поощряване на отговорното кредитиране и въвеждането на евродирективата за потребителския кредит от 2008 г.

Ако потребителите се озоват в ситуация на свръхзадлъжнялост, дефинирана като невъзможността за изпълнение на задълженията, те могат да се обърнат към Комисията за дълговете на домакинствата към Централната банка на Франция. Заявлението често бива одобрявано стига свръхзадлъжнялостта да не е временна или в резултат на временни обстоятелства. Заявлението е безплатно. Комисията разглежда искането и решава коя от двете процедури да се следва – предоговаряне на погасителния план, чийто срок може да бъде до 10 години, или пристъпване към опрощаване на задълженията.

Ако пък не се стигне до решение, Комисията може да предложи въвеждането на мораториум върху плащанията за период от 2 години, след изтичането на които случаят може да бъде преразгледан. Ако и след преоценката положението на длъжника е безнадеждно, Комисията може да препоръча стартирането на съдебна процедура за опрощаване на дълговете. Ако съдът реши да продаде имуществото на длъжника, той може да задържи част от активите си или от доходите си, с които да покрива разходите си за живот. Домът му може да бъде обект на възбрана. Едва след това длъжникът може да получи частична или пълна отмяна на задълженията за плащане.

В Испания не се предвижда възможност за опрощаване на дълговете

В Испания законът за личния фалит бе въведен през юли 2009 г. Преди това законодателството регулираше само фирмените фалити. Всеки длъжник, който е или ще бъде неплатежоспособен, може да подаде заявление в съда. Кредиторите също могат да направят това, но трябва да докажат, че длъжникът е неплатежоспособен. Като цяло процедурите по обявяването на физически лица в несъстоятелност не се отразяват негативно на кредиторите, чиито претенции се удовлетворяват от обезпеченията.

Тук отново се дискутира промяна в погасителния план. За потребителите е възможно или да бъде намален дългът с максимум половината от дължимото, или да бъде увеличен погасителният срок. Ликвидация на активи има при фирмените фалити. За разлика от законодателството на другите разгледани страни испанското не предвижда опрощаване на задълженията.

В Италия няма законодателство, което да урежда личния фалит

Единствената по-голяма държава членка на Европейския съюз, в което няма законодателство, което да урежда личния фалит, е Италия. Въвеждането на подобен закон е в плановете на правителствата от няколко години, но до момента такъв все още няма.

Кредиторите могат да поискат пълно удовлетворяване щом дължимото стане изискуемо. Длъжниците нямат много възможности за защита, ако не успеят да извършат нужните плащания.

Като цяло различията в законодателството в САЩ и в част от страните от ЕС са доста в зависимост от неговата цел. Докато САЩ предоставят ново начало и изчистване на кредитното досие на длъжниците, европейските закони целят най-вече удовлетворяване претенциите на кредиторите. В Европа британското законодателство може да се приеме като действащо в най-голяма полза на потребителите в сравнение с другите държави на континента.

Но решението за това кой подход да се използва остава трудно, защото в повечето случаи всичко опира до определянето на приоритетите на закона – да защитава потребителите спрямо правата на кредиторите или да стимулира потреблението срещу скъпите и рестриктивни погасителни планове.

*Статията е препечатана от investor.bg