адв. Йордан Даскалов; тел. 0889 967 151; e-mail: office@personal-lawoffice.eu

От началото на лятото почти всяка седмица от Инспекция по труда периодично информират за засилени проверки – основно на туристически обекти и заведения за хранене по морето. Но това са така наречените планови проверки. А текущият инцидентен контрол не спира в цялата страна.

Едни от най-честите санкции за работодателите са налагани заради забавено плащане на заплати или неизплащане на допълнителни трудови възнаграждения.

А налагането на високи глоби(от 1500 до 15 000 лв. за всяко нарушение) могат да бъдат избегнати – стига работодателите да знаят кои правила следва да бъдат спазени.

Кои са основните грешки на работодателите, които водят до налагане на санкции:

1. Изплащане на заплати в по-нисък размер от договорения.

Задължително в индивидуалните трудови договори с работниците и служителите се отразява и трудовото възнаграждение – основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане.

По правило работодателят не може едностранно да намали заплатата. Всяка промяна на трудовото възнаграждение става единствено със съгласието на работника.

Но и този разултат може да бъде постигнат – разбира се по законен начин.

За съжаление пропускът не може да бъде постфактум, а е необходима подготовка. При предварителна съобразяване със законовите правила контролните органи нямат основание за налагане на санкции.

2. Забавено изплащане на заплати

Периодичността за изплащане на трудовото възнаграждение също трябва да бъде отразена в трудовия договор. Общоприета практика е да се отразява определена дата след изтичане на месеца, през който е работено. Когато това е пропуснато се приема, че трудовото възнаграждение се дължи от първо число на следващия месец.

Има и други опции, които дават допълнителни възможности за по-гъвкаво изплащане на заплати.

Но за да се прилагат е необходимо добро познаване на нормативните изисквания.

При договарянето и изплащането на заплатите често се пропускат две от законовите изисквания- минималният размер на трудовото възнаграждение, който работодателят е длъжен да изплаща. Този минимален размер обикновено се отъждествява с минималната работна заплата.

Само когато работодателят не е предвидил какви възможности предоставя законът за гъвкавост при плащанията, органите на Инспекция по труда могат да наложат административни санкции по чл.414 КТ.

Отделно от това работниците имат право да търсят по съдебен ред неизплатените суми, в срок от 3 години от датата, на която тяхното плащане е станало дължимо. А при подобни случаи лихвата за забава е плюс 10 пункта – за целият период от датата на забавеното плащане до окончателното получаване на сумата.

При въпроси свържете се с Адвокатска кантора „Йордан Даскалов“ – тел. 0889 967 151; e-mail: office@personal-lawoffice.eu