адв. Йордан Даскалов“; тел. 0889 967 151; e-mail:office@personal-lawoffice.eu

Не е тайна, че проблемът с намирането на необходимия персонал е един от основните за работодателите. Дори и да бъдат открити необходимите кадри все по-трудно става тяхното задържане. И това е така дори когато се предоставят добри възнаграждения и условия на труд.

Има ли законови възможности за работодателя да „задържи“ служителите, които желаят да напуснат?

Разбира се, но за да бъде ограничено произволното напускане на работа от служители, на първо място трябва да се знаят възможностите, които им дава законът. Ето и кои са те:

1.Договор по инициатива на работника или служителя може да бъде прекратен на различни основания, регламентирани в чл. 326 и чл. 327 на Кодекса на труда. Когато става въпрос за условия на труд, работникът може да прекрати договора си без предизвестие, ако работодателят едностранно промени мястото или характера на работата, или размера на трудовото възнаграждение. Както и ако има промяна на работодателя и при новия работодател значително се влошат условията на труд. Друга възможност е при забавяне на изплащането на възнаграждението му.

2.Също така работниците или служителите могат да прекратяват трудовите си договори веднага, ако работят на срочен договор и премиват на трудов договор за неопределено време при друг работодател.

3.Без предизвестие служител може да напусне и когато продължава образованието си в редовна форма на обучение, постъпва на редовна докторантура или на държавна служба.

4.Работниците и служителите могат да напускат без предизвестие и в срок на изпитване, когато той е уговорен в тяхна полза или в полза на двете страни.

По отношение прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие или напускане на работник или служител

Когато работник или служител представи молба за прекратяване на договора по взаимно съгласие това зависи изцяло от решението на работодателя. Работодателят може в 7-дневен срок от подаване на молбата да се произнесе дали е съгласен. Ако няма реакция, се счита, че липсва взаимно съгласие. Тогава работникът или служителят може да напусне с едномесечно предизвестие за безсрочен трудов договор и 3-месечно предизвестие (но не повече от срока на договора) при срочен договор, освен ако в договора не е уговорен друг срок. Срокът на предизвестието започва да тече от деня, в който е подадено заявлението за напускане по взаимно съгласие. Работникът обаче трябва изрично да е упоменал, че при липса на взаимно съгласие, заявлението се счита за предизвестие. Той може да напусне и по-рано, но трябва да заплати обезщетение на работодателя за неспазено предизвестие. Работодателят не може да откаже прекратяване на трудов договор след изтичане на предизвестието от страна на работника, а ако го прекрати по-рано, дължи обезщетение за периода до края на предизвестието.

В следващите материали, ще разгледаме възможностите, коио.то дава законът за изплащане на обезщетения и дългосрочно ангажиране на служиели.

При въпроси свържете се с Адвокатска кантора „Йордан Даскалов“; тел. 0889 967 151; e-mail: office@personal-lawoffice.eu