адв. Йордан Даскалов; тел. 0889 967 151; e-mail: office@personal-lawoffice.eu

Когато длъжник не изпълнява доброволно своето задължение, нормалният начин е това да стане със съдействието на съдебен изпълнител.

Но крайната цел на принудителното изпълнение е дължимото да бъде взето от длъжника и предадено на неговият кредитор.

За съжаление има практики в съдебното изпълнение, които грубо погазват закона. И тук логично изниква въпросът – дали тези практики вместо да помогнат за събиране на задълженията не целят единствено извличане на печалба за самите изпълнители?

А това е много лесно, когато човек или дори голяма фирма са притиснати от обстоятелствата.

Ето и някои от „хватките“ в съдебното изпълнение, които са в ущърб както на длъжниците, така и на кредиторите

1.По закон принудителното изпълнение трябва да започне с покана до длъжника да изпълни доброволно(предавне на пари, вещ, изпълнение на действие или др.)

Но има частни съдебни изпълнители, които пропускат да приложат пълният набор от документи към поканата за доброволно изпълнение. Един малък пример – към поканата не се прилага заповед за изпълнение – това е необходимо, когато изпълнителният лист се издава не след съдебен спор, а в заповедно производство. Това от своя страна е пряко нарушение на закона, защото е предвидено в чл.418, ал.5 ГПК.

С невръчването на заповедта длъжникът на практика се лишава от правото да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение.

2. В наредбата на правосъдното министерство, с която е утвърден образецът на заповед за изпълнение, е посочено също, че длъжникът има право да отправи възражение.

Образецът на това възражение е прикрепено към заповедта. Но когато тя не бъде изпратена длъжникът пропуска друга възможност – да възрази в срок. А това е съществен момент. Защото при направено в срок възражение от длъжника, именно взискателят(т.е. неговия кредитор) трябва да предяви иск пред съда и да доказва претенцията си.

3. Още нещо. В образеца  изрично е посочено, че принудителното изпълнение може да бъде спряно, ако длъжникът предостави доказателства за това, че няма задължения. Но неприлагането на пълният набор от документи към поканата, е пречка и за упражняване на това право.

Това са няколко наглед „незначителни“ примери за неспазване на закона, които на практика още в началото на изпълнителния процес лишават длъжниците(фирми или физически лица) от каквато и да било  възможност за адекватна реакция.

Но те са важни от гледна точка на последиците – както за длъжниците, така и за кредиторите, които искат да съберат свои вземания чрез съдебното изпълнение.

Защото когато законът не е спазен има достатъчно способи изпълнителното производство да бъде спряно.

Но понякога е твърде късно – ако длъжникът е фирма тя може да фалира, а когато е обикновен човек последиците са в повечето случаи непоправими.

При въпроси своржете се с Адвокатска кантора „Йордан Даскалов“; тел. 0889 967 151; e-mail: office@personal-lawoffice.eu