адв. Йордан Даскалов, тел. 0889 967 151; e-mail: office@personal-lawoffice.eu

 

“Запечатване на търговски обект” или по-просто казано затварянето му, е една от принудителните административни мерки, които могат да налагат органите на НАП. И това може да става наред с други имуществени санкции или глоби.

Колкото и да е нежелано от търговците, повечето от тях знаят, че неспазването на законовите изисквания води до налагането на санкции.

Лошото е когато от страна на контролните органи се извършват нарушения. Такива има както при издаването на административни актове за налагане на сакции, така и при явната им несъразмерност. Практиката показва, че работещите в НАП служители очевидно не спазват принципа на пропорционалността на наложеното наказание според установеното нарушение.

Какви са най-честите нарушения от страна на органите на НАП

На практика запечатването на търговски обект е санкция. Тя се налага за определени нарушения, които са изброени в разпоредбата на чл.186 от Закона за данък върху добавената стойност. Но именно защото е и принудителна административна мярка тя трябва да бъде прилагана според конкретния случай и когато с това би се предотвратило бъдещо нарушение. А точно този принцип много често се “забравя” именно от тези, които са длъжни да го  спазват – органите на НАП.

Така например, масова практика е търговски обект да се запечатва заради неиздаден касов бон от фискално устройство. И то само заради една продажба. В подобни случаи преди да пристъпят към запечатване на обекта, служителите на НАП трябва внимателно да преценят всички обстоятелства.

Как да реагират засегнатите търговци, чийто обект е “запечатан”

Най-точно казано е реакцията да бъде своевременна. Защото сроковете в административното производство са кратки, особено тези при предварително изпълнение на наложени административни мерки.  Основната причина е, че запечатването на обекта води до невъзможност да се упражнява дейност – без значение дали е заведение, хотел, складова площ, малък магазин, бензиностанция или голяма производствена база.

А когато наложената незаконно принудителна мярка “запечатване на обект” бъде отменена, самите запечатали обекта лица вече са длъжни да отстранят дори и дребните следи от действията си – вкл. залепеното от тях на входа на обекта.

След това единствено от преценката на засегнатите зависи дали да получат и обезщетение за причиненото “неудобство”.

Като извод: Колкото по-малко се примираваме с подобни незаконни действия на администрацията, толкова по-малко ще стават те.

При въпроси свържете се с Правна кантора „Даскалов“, тел. 0889 967 151; e-mail: office@personal-lawoffice.eu