Миналия петък – 4-ти юли, в Държавен вестник бр.54 от 2025 г. бе обнародван Законът за несъстоятелност на физически лица. Подходяща дата в случай, че някой реши да си прави аналогии с Деня на независимостта на САЩ. Той е по-популярен като Закон за „личния фалит“ – заради дъргогодишните  обсъждания на различните варианти и проекти на закона.

Още преди да бъде обнародван въпросният закон се изляха поредица от експертни мнения, че няма да проработи.

Ако не проработи – чудесно. Значи в България, хората дължащи пари се справят успешно с дълговете си. Кредиторите им също си събират успешно заемите.

Но реалността показва точно обратното. Иначе нямаше наричащите себе си кредитни институции да си продават несъбираемите кредити за 10 процента от стойността им. На фирми колектори със странни и често променящи се наименования. Които не е ясно какво събират, но въртят бизнеса си с начален капитал взет пак от банките.

Затова вместо и аз да се превръщам във „врачуващ експерт“ препоръчвам да прочетете самия закон и да си направите преценка какво и как би могло да ви бъде от полза. Без значение дали сте длъжник или кредитор.

Ето и кратко резюме за тези, които нямат време да четат закони. Може да ви е от полза дори и да сте работодател само на трима души.

По силата на този закон длъжниците, които са затруднени да плащат получените кредити, могат да поискат с молба до съда, да бъдат обявени за неплатежоспособни. Също както и при фирмите.

А всеки собственик на фирма или мениджър, без значение от това дали има няколко или няколкостотин служители знае, че част от работата на счетоводството е да следи за запори на заплати, както и някои други „дребни“ подробности за служителите с кредити.

Най-малко по тази причина, не е излишно да познавате основни дефиниции и правила, които са заложени в този закон. И да сте наясно кога и при какви условия ваш служител може да иска „личен фалит“.

Кой може да иска “личен фалит”, т.е. окриване на производство по несъстоятелност?

Това може да направи длъжник, който е неплатежоспособен.

А неплатежоспособен длъжник, по смисъла на закона е този, който в продължение на повече от 12 месеца не е в състояние да изпълни изцяло или частично едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати.

Как се издържа длъжникът докато трае производството

Той осигурява своята издръжка по време на производството по несъстоятелност от несеквестируемите си доходи по смисъла на Гражданския процесуален кодекс(ГПК). Конкретните размери са в чл.446 от ГПК.

Средствата за допълване на несеквестируемия доход на длъжника, които трябва да се набавят чрез осребряване на секвестируемо имущество, се определят от съда съобразно семейното и имущественото състояние на длъжника, а размерът им може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.

Ред на удовлетворяване вземания на кредиторите

Всички кредитори на длъжника вземат могат да участват в производството по неговата несъстоятелност.

Но техните вземания се удовлетворяват в следния ред: вземания, обезпечени с ипотека или залог – от получената сума при реализацията на обезпечението;  вземания, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържаната вещ;  разноски по несъстоятелността; вземания за издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица и др.

Кой „контролира“ договорите и разходите на длъжника в срока на производство по несъстоятелност

По време на производството по несъстоятелност имуществото на длъжника се управлява от синдик.

С откриване на производството длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика. Това ограничение не се прилага за изпълнението на текущи задължения във връзка със задоволяване на жизнените потребности на длъжника, като плащания към централния и местния бюджет, към доставчици на битови, комунални и съобщителни услуги, необходими разходи за храна, здравеопазване, образование, социални услуги.

Синдикът може да прекрати всеки договор, по който длъжникът е страна, ако договорът не е изпълнен изцяло или частично от насрещната страна, като ѝ отправи предизвестие от 15 дни.

Важно: За трудови договори това правило не се прилага.

И най важното – кога и какво е необходимо, за да „заработи“ законът ?

Това няма как да стане по-рано от 9 месеца защото:

Министърът на правосъдието трябва:

1.В срок от 6 месеца да издаде наредба с правилата, по които синдиците ще водят дневниците с действията си по разпореждане с имуществото на длъжниците.:

2.в срок от 9 месеца да създаде необходимите условия за въвеждането в експлоатация на Регистъра по несъстоятелност.

В същия 9-месечен срок Висшият съдебен съвет трябва да организира автоматичното предаване на данни и документи от Единната информационна система на съдилищата към Регистъра по несъстоятелност.

А дали законът ще проработи зависи преди всичко от длъжниците. Досега те нямаха друг избор освен да оставят дълговете си за … наследяване.

PERSONAL  – трудово право за работодатели

За въпроси:

office@personal-lawoffice.eu