адв. Йордан Даскалов, тел. 0889 967 151; e-mail: office@personal-lawoffice.eu

Много чуждестранни работодатели сключват трудови(или граждански) договори с работници в България. И в случая става въпрос не само  за популярните аутсорсинг и IT-услуги. Някои от тези чужди фирми са регистрирани в държави-членки на ЕС. Те не регистрират в България дъщерни дружества или свои клонове, но влизат в трудови правоотношения с български работници, които живеят и работят тук.

В подобни случаи са налице трансгранични трудови правотношения. А за тях е важно да се отговори на редица въпроси – кои законови изисквания се прилагат при сключване на договорите, размерът на трудовите възнаграждения, начина за тяхното изплащане,  внасянето на социалните осигуровки, както и административните задължения на чуждестранния работодател в България.

Какви са изискванията на европейското законодателство

Преди всичко има общи европейски изисквания, които се прилагат в страните-членки на Европейския съюз, спрямо работодатели, които са регистрирани в друга страна от общносттта. Според тях по отношение на лице, което изпълнява дейност като наето в държава от ЕС, се прилагат законовите изисквания именно на тази държава-членка, в случая България. Тоест определянето и изплащането на трудовите възнаграждения и социалните осигуровки на работник или служител, намиращ се на територията на България ще става съгласно българското законодателство.

Има и специфични разпоредби за работодатели, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава-членка, свързани със задълженията за внасяне на социални и здравни осигурителни вноски на наетите от тях работници или служители в България. В този смисъл чуждестранен работодател, който е сключил трудов договор с установен в България работник или служител, чието изпълнение също е в България, е длъжен да спазва правилата на българското осигурително и трудово законодателство, и съответно да изплаща социални осигуровки в страната, независимо че седалището и мястото на стопанската му дейност се намира в друга държава-членка.

Задължения към администрацията в Република България

Според българското законодателство всеки работодател удържа и внася осигурителни вноски за своите работници или служители, тъй като има качеството на осигурител спрямо тях. За целта се поддържат регистри на всички задължени лица – осигурители.

Но тъй като разглежданата хипотеза задълженото лице е чужденец и не фигурира в тези регистри, е неободимо да бъдат представени допълнителни документи, въз основа на които лицето да бъде идентифицирано. Тези документи чуждестранният работодател представя при изпълнение на задълженията си още при възникване на правоотношението с работниците и служителите в България.

Някои специфични особености за фирми от чужбина, които са наели работници в България

Те са свързани със задълженията към административните органи в България, но също и с тези на банките. От страна на администрацията се изискват редица удостоверителни действия и представяне на допълнителна документация. Те се издават от компетентните в държавата по регистрация административни органи. Тъй като с тях се удостоверяват точно определени данни за чуждия работодател в преобладаващата част от случаите се налагат допълнителни справки и придружителна документация.

Има някои характерни изисквания свързани с комуникацията между българската данъчна администрация и тази по страната на регистрация на работодателя. Впоследствие за чуждестранният работодател възникват задължения за периодично деклариране на някои обстоятелсва към административните органи в Република  България.

Правилната комуникация с банките също е от значение за чуждестранният работодател. Тя е свързана не само с особеностите на българското законодателство, но преди всичко със спецификите в практиката на административните органи в България.

При въпроси свържете се с

Правна кантора „Даскалов“, тел. 0889 967 151; e-mail: office@personal-lawoffice.eu