адв. Йордан Даскалов, тел. 0889 967 151; e-mail: office@personal-lawoffice.eu

Възможно ли е да бъдат реално защитени хората, които подават сигнали за нередности и нарушения на българското и европейското законодателство? Особено когато става въпрос за нарушения на законите, които се отнасят до плащане на данъци, обществени поръчки, здравеопазване, трудови отношения и ред други области на правото.

Именно това е целта на Директива 2019/1937 (т.нар. Whistleblowing Directive), която е приета още през 2019 г. и във връзка с която бе обнародван в началото на месец февруари Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.

Основно работниците, служителите или външни изпълнители(тези по граждански договори) са свидетели или получават информация за този вид нарушения, но много често не ги ги оповестяват. Основната причина за тази пасивност е напълно разбираема – безпокойство от нежелани последици.

Цитираната директива и законът целят именно създаването на национален механизъм за защита на лицата, подаващи сигнали, както и извършването на проверка и предприемането на действия по всеки постъпил сигнал.  Този национален мехънизъм предвижда организацията на външен и вътрешни канали за подаване на сигнали.

Комисията за защита на личните данни(КЗЛД) е централният административен орган за външно подаване на сигнали и за защита на сигнализиращите лица.

Що се отнася до т.н. вътрешни канали, задължението за организирането им е насочено както към работодателите от публичния сектор(държавна и общинска администрация), така и към частните търговски дружества или нестопански организации.

По традиция споменатият закон бе приет в последният момент, каквато е  обичайната практика на българския законодател(със или без политическа  или икономическа криза). А това от своя страна съкращава сроковете, в които задължените лица(вкл. фирмите-работодатели) могат да реагират адекватно.

Държавната администрация, също и големите частни търговски дружества или нестопански организации разполагат с необходимия ресурс, за да се справят. Същото би трябвало да е отнася и за фирмите, чийто персонал е между 50 и 249 души. Но те все пак трябва да бъдат по-оперативни и да започнат подготовката още сега. А не да чакат наближаването на датата 17-ти декември от настоящата година, която е и крайният срок за изпълнение.

Кои работодатели имат задължения 

Това са три основни категории работодатели:

- работодателите в публичния сектор, с изключение на общините с под 10 000 души население;

- работодателите в частния сектор с 50 и повече работници или служители; 

- работодателите в частния сектор независимо от броя на работниците и служителите, ако осъществяваната от тях дейност попада в приложното поле на актовете на Европейския съюз, изброени изчерпателно в закона(такива са напр. секторите на общественото здраве, финансовите услуги, безопасност на храните, транспорт и ред др.)

За кого се прилага защитата при сигнали за нарушения на българското и европейско законодателство?

Целта на закона е да не се допуска каквато и да е проява на репресия или поставяне в неблагоприятно положение на лицето, което подава сигнал за нередности или неговите близки.

Тя включва основно защита от уволнение, промяна в условията на труд или намаляване на заплата, действия, които причиняват репутационни или финансови вреди.

В този смисъл защитата е насочена към работещите по трудово правоотношение, кандидатстващите за работа, държавни служители, изпълнителите или доставчици на услуги по граждански договори, но също така и съдружниците и мениджърите в търговски дружества и организации.

В какво се изразяват задълженията на работодателите с над 50 души персонал?

Най-общо казано те трябва да осигурят функционираща възможност за поверително подаване на сигнали за нарушения. Това обаче включва спазването на някои специфични изисквания на закона, които са:

-да осигурят защитен канал за вътрешно подаване на сигнали;

-да бъдат приети правила, които подлежан на периодична актуализация;

-да има отговорно лице с необходимите познания, което не само следи за регистрация, но и да разглежда и да знае как  да реагира на подадения сигнал;

-да осигури поддържане на регистър за сигналите;

-да бъде представяна периодично информация към националния орган за външно подаване на сигнали, който в случая е КЗЛД.

Какви са сроковете за изпълнение ?

Законът влиза в сила на 4 май 2023 г.

За работодателите в частния сектор, които имат между 50 и 249 работници или служители изискванията ще се прилагат от 17 декември 2023 г.

Какви са санкциите за неспазване на закона?

При подобни законови решения винаги има риск от злоупотреби. За да бъдат избегнати подобни отклонения са предвидени административни санкции и имуществена отговорност.

За юридически лица(в това число работодатели) санкциите са от 400 до 20 000 лв., а за физичеко лице, което е подало сигнал или оповестило невярна информация – от 3000 до 7000 лв.

Екипът на ПРАВНА КАНТОРА ДАСКАЛОВ предлага:

Цялостно решение по организация и администриране на вътрешен канал за подаване на сигнали;

Семинари и обучения във връзка с изпълнение на задълженията по закона

При въпроси, свържете се с Правна кантора “ДАСКАЛОВ”  на тел. +359 889 967 151 или e-mail: office@personal-lawoffice.eu

© Yordan Daskalov, 2023

Статията е обект на авторско право. Тя има за цел да  информира и изразява мнението на автора. Настоящата статия няма характрер на юридическа или друга консултация.