адв. Йордан Даскалов; тел. 0889 967 151; e-mail: office@personal-lawoffice.eu

Съвременните технологии дават почти неограничени възможности за навлизане в личното пространство. Но не всеки има желание да бъде обект на чуждо внимание – особено когато става въпрос за заснемане или филмиране. Това се отнася до посещенията на обществени места, работно място, по време на пътуване и т.н.

Правото ни на личен живот обаче не е неограничено. Затова е добре да се знаят основните правила. 

Каква е законовата уредба

Неприкосновеността на личния живот е принцип, заложен в Конституцията на Република България(КРБ).

Според чл. 32 КРБ “Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи”. 

Т.е. самият конституционен текст предполага изключения.

Така например текстът на чл.32 КРБ не се прилага когато за целите на наказателно преследване, някой бъде фотографиран от държавен орган.

Също така, по време на спортни мероприятия законът предвижда, че заснетото от охранителните камери по стадионите, ще бъде доказателство в съда срещу нарушителите на реда. Задължително е обаче на видно място да бъде поставен знак, който уведомява за наличието на видеотехника, без да е необходимо да се съобщава нейното разположение.

Добре е да знаем

Защитени сме само тогава, когато фотографирането е станало без наше знание или въпреки, че изрично сме се противопоставили. Когато знаем, че сме обект на подобни действия, но не се противопоставя изрично (например виждаме, че ни заснемат или филмират, но не възразяваме), се предполага, че сме съгласни.

Кога е необходимо получаване на предварителното ни съгласие

Без значение дали някой ни снима – за личната си колекция или защото има намерение да прави фотоизложба или филм, е необходимо да получи предварителното ни съгласие.

Когато намерението е снимките да бъдат поубликувани, съгласието трябва да бъде дадено писмено. Затова и професионалистите предвиждат писмено съгласие, с цел да избегнат последващи претенции от страна на обекти на фотографиране.

От своя страна социалните мрежи (Фейсбук, Туитър и др.), предвиждат в “условията за ползване”(които потребителите масово не четат), че публикувайки свои собствени снимки, ние даваме съгласието си те да бъдат разглеждани от останалите.

Има и една съществена особеност. Съгласието при снимане/филмиране е необходимо, но само когато на снимката или видеото можем да бъдем разпознати – не само по лицето, но и по татуировка, друг отличителен белег или дрехи.

Кога могат да ни снимат без да сме съгласни

Законът допуска това да става при следните случаи:

1)Изображението е било направено в хода на обществената дейност, която сме извършвали, заснети сме на публично или обществено място;

В случая е без значение дали сме на обяд с известен народен представител в някой от ресторантите около парламента, или  като редови граждани участваме в протестен митинг пред общината.

2)Изображението на нашето лице е само детайл в произведение, показващо събрание, шествие или пейзаж;

3)Когато сме получили предварително възнаграждение за снимката или видеото.

4)Позволено е също заснемането с редакционна цел. По дефиниция това е ползването на кадри за представяне пред обществото на събития, представляващи обществен, политически и социален интерес.

На спортно или културно събитие също мога да бъда заснеман, но само ако заснемащият(напр. фоторепортер) разполага с акредитация от организатора на събитието.

Как да постъпим когато наши снимки се появят в медиите

Става дума за случаите, когато не сме дали съгласието си или законът не допуска снимане или филмиране. Тогава е засегната неприкосновеността на личните ни данни. Според едноименния Закон за защита на личните данни възможностите за защита са следните:

По административен ред:

Като подадем жалба до Комисията за защита на лични данни. Това можем да направим в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му.

По съдебен ред:

1)Пред административен съд, като наред с това може да се претендира обезщетение за претърпени вреди.

2)Да подадем съдебен иск срещу конкретния нарушител, когато в

резултат на неговите действия сме претърпели вреди. Обезщетение

може да се претендира за имуществени и

неимуществени(морални)вреди.

Под имуществени вреди в подобни случаи се имат предвид провалени

бизнес сделки, уволнение от работа и др. подобни.

Що се отнася до неимуществените вреди те са свързани със

засегнато лично достойнство като за тях също може да се претендира

финансово обезщетение.

Забележка: Примерите в настоящия коментар дават насоки за някои основни правила. В случай, че търсите съвет или защита за конкретна ситуация е най-добре да се консултирате с юрист.