РАБОТОДАТЕЛЯТ МОЖЕ ДА УВОЛНЯВА И ЧРЕЗ ПЪЛНОМОЩНИК

автор адв. Йордан Даскалов 

personal-lawoffice.eu

Така нареченото делегиране на работодателска правоспособност, особено във връзка с прекратяване на трудови правоотношения по онициатива на работодателя, многократно е служило като основание за отмяна на уволнения по съдебен ред. Включително и в случаите, когато всички останали изисквания на закона са спазени.

Практиката на съдилищата, дори и тази на ВКС именно по отношение на въпроса може ли работодателят да упълномощава друг да прекратява трудови договори с работници и служители е противоречива. А това това от своя страна създава несигурност в прилагането на закона и е една от причините работодателите да избягват упълномощаването по отношение на уреждане на трудовите отношения.

С едно от последните тълкувателни решения на ВКС – ТР №6 от 2012 г., се решава именно въпроса с противоречивата съдебна практика относно възможността прекратяването на трудовите отношения да бъде извършвано не само лично от работодателя, но и от пълномощник.

По този начин практиката на ВКС изравнява въможностите за делегиране на право на друго лице, различно от представляващия предприятието-работодател, да прекратява трудови правоотношения на всяко едно от законовите основания при които е допустима инициатива на работодателя.

Какво бе допустимо по закон до постановяването на цитираното по-горе тълкувателно решение на ВКС?

Според Кодекса на труда делегирането на правомощия при уволнение е допустимо само в случаите на налагане на дисциплинарно уволнение.

Тази законова възможност е предвидена като право в разпоредбата на чл.192, ал.1 КТ съгласно която дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен със закон. А това се отнася и за случате на най-тежкото дисциплинарно наказание – „дисциплинарно уволнение“ по чл.330, ал.2, т.6 КТ.

В този смисъл законът допуска с изрична разпоредба работодателя да делегира свои права за упражняване на дисциплинарна власт.

Това изрично предвидено право за делегиране на работодателски правомощия при налагане на дисциплинарни наказания, е в основата на възприетото становище на ВКС да приеме за допустимо работодателят да упълномощава друго лице за прекратяване трудови правоотношения с работниците и служителите.

Основните аргументи в ТР №6 от 2012 г., за да се приеме че няма законово ограничение работодателят да упълномощава друго лице, да прекратява трудови правоотношения, са следните:

Кодексът на труда не съдържа забрана за упълномощаване /не изисква непременно личното действие на работодателя/ за прекратяване на трудово правоотношение.

Законодателят зачита тези специфики на правото на работодателя при виновно неизпълнение на трудовите задължения /чл.186 КТ/ да наложи на работника или служителя едно от предвидените в чл.188 КТ дисциплинарни наказания, включително най-тежкото дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение – и въпреки това допуска неговата делегация.

Поради това по аргумент за по-силното основание няма пречка да се допусне делегиране на правото за прекратяване на трудовото правоотношение и при останалите основания, които не оставят толкова трайна следа в последващите отношения, в които може да участва работникът или служителят.

 

Jusautor YD copyright

Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане на цялото или част от съдържанието, без предварително съгласие на автора на публикацията, се преследва съгласно разпоредбите на закона.