РАБОТОДАТЕЛЯТ МОЖЕ ДА УВОЛНЯВА И ЧРЕЗ ПЪЛНОМОЩНИК
автор адв. Йордан Даскалов , e-mail: office@personal-lawoffice.eu , тел. 0889 967 151;
Така нареченото делегиране на работодателска правоспособност, особено във връзка с прекратяване на трудови правоотношения по онициатива на работодателя, многократно е служило като основание за отмяна на уволнения по съдебен ред. Включително и в случаите, когато всички останали изисквания на закона са спазени.
Практиката на съдилищата, дори и тази на ВКС именно по отношение на въпроса може ли работодателят да упълномощава друг да прекратява трудови договори с работници и служители е противоречива. А това това от своя страна създава несигурност в прилагането на закона и е една от причините работодателите да избягват упълномощаването по отношение на уреждане на трудовите отношения.
С едно от последните тълкувателни решения на ВКС – ТР №6 от 2012 г., се решава именно въпроса с противоречивата съдебна практика относно възможността прекратяването на трудовите отношения да бъде извършвано не само лично от работодателя, но и от пълномощник.
По този начин практиката на ВКС изравнява въможностите за делегиране на право на друго лице, различно от представляващия предприятието-работодател, да прекратява трудови правоотношения на всяко едно от законовите основания при които е допустима инициатива на работодателя.
Какво бе допустимо по закон до постановяването на цитираното по-горе тълкувателно решение на ВКС?
Според Кодекса на труда делегирането на правомощия при уволнение е допустимо само в случаите на налагане на дисциплинарно уволнение.
Тази законова възможност е предвидена като право в разпоредбата на чл.192, ал.1 КТ съгласно която дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен със закон. А това се отнася и за случате на най-тежкото дисциплинарно наказание – „дисциплинарно уволнение“ по чл.330, ал.2, т.6 КТ.
В този смисъл законът допуска с изрична разпоредба работодателя да делегира свои права за упражняване на дисциплинарна власт.
Това изрично предвидено право за делегиране на работодателски правомощия при налагане на дисциплинарни наказания, е в основата на възприетото становище на ВКС да приеме за допустимо работодателят да упълномощава друго лице за прекратяване трудови правоотношения с работниците и служителите.
Основните аргументи в ТР №6 от 2012 г., за да се приеме че няма законово ограничение работодателят да упълномощава друго лице, да прекратява трудови правоотношения, са следните:
Кодексът на труда не съдържа забрана за упълномощаване /не изисква непременно личното действие на работодателя/ за прекратяване на трудово правоотношение.
Законодателят зачита тези специфики на правото на работодателя при виновно неизпълнение на трудовите задължения /чл.186 КТ/ да наложи на работника или служителя едно от предвидените в чл.188 КТ дисциплинарни наказания, включително най-тежкото дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение – и въпреки това допуска неговата делегация.
Поради това по аргумент за по-силното основание няма пречка да се допусне делегиране на правото за прекратяване на трудовото правоотношение и при останалите основания, които не оставят толкова трайна следа в последващите отношения, в които може да участва работникът или служителят.
За допълнителни въпроси, свържете се с КАНТОРА ДАСКАЛОВ на тел. 0889 967 151 или e-mail: office@personal-lawoffice.eu
Jusautor YD copyright
Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане на цялото или част от съдържанието, без предварително съгласие на автора на публикацията, се преследва съгласно разпоредбите на закона.